
Писменото искане за разсрочено плащане служи едновременно като доказателство за признаване на дълга от страна на длъжника и като основа за преговори с кредитора относно нов погасителен план. Изричното признаване на задължението е важно, тъй като изяснява размера на дълга и намеренията на длъжника да го погаси, което често влияе положително на готовността на кредитора за отстъпки.
Практиката по сключване на споразумения за разсрочено плащане е позната и в публичноправни отношения — например наредба, уреждаща реда за разсрочено плащане на здравноосигурителни вноски, предвижда изрично, че лицата могат да отправят писмено искане към компетентния орган за разсрочване на дължимите суми — вж. Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване, § 19а. Макар тази уредба да засяга конкретен вид публично задължение, тя онагледява логиката, приложима и при разсрочване на частни дългове: писмено искане, посочване на срок за издължаване и решение/споразумение, с което се определят размерът на задължението и крайният срок.
При разсрочване на задължения обичайно се договаря лихва за периода на разсроченото плащане — това е логика, позната и от публичноправната уредба, при която за разсроченото плащане на задължения се дължи лихва върху дължимата сума за периода на разсрочването — вж. Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване, § 19а. При частноправни отношения размерът на лихвата се договаря свободно между страните и следва да бъде посочен изрично в писмото или в последващото споразумение.
Важно е писмото да съдържа и последиците при неспазване на разсрочването — например че при просрочие на вноска кредиторът може да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Такава логика е позната и от други уредби на разсрочени плащания, при които неспазването на договорения краен срок води до утежнени последици за длъжника, включително ограничения за получаване на нова финансова помощ, докато не бъде уредено съществуващото задължение — вж. по аналогия Програмно споразумение № A-PROJ.GEN.558 (CFM), член 5.
Точните давностни срокове, лихвени проценти по Закона за задълженията и договорите или други общи правила за забава не са предмет на предоставените тук откъси – препоръчително е читателят да провери приложимите разпоредби в действащото гражданско законодателство преди подаване на искането.
До: [име/наименование на кредитора] Адрес: [адрес на кредитора] От: [име на длъжника] Адрес: [адрес на длъжника] ЕГН/ЕИК: [ЕГН или ЕИК] Телефон/имейл: [данни за контакт] Относно: Искане за разсрочено плащане на задължение по [основание – напр. договор за заем/фактура № … от дата …] Уважаеми/а [име на кредитора], С настоящото писмо изрично признавам, че дължа на [име/наименование на кредитора] сумата от [посочете сумата] лева, произтичаща от [основание на задължението – договор, фактура, друго], ведно с начислена лихва в размер на [посочете размера, ако е приложимо] към датата на настоящото писмо. Поради обективни затруднения [посочете кратко причината – напр. временни финансови затруднения], не съм в състояние да погася задължението наведнъж. Затова моля да ми бъде разрешено разсрочено плащане при следните условия: – Общ размер на задължението: [сума] лева; – Брой вноски: [брой]; – Размер на всяка вноска: [сума] лева; – Периодичност на плащане: [напр. месечно, на всяко 5-о число]; – Начална дата на плащанията: [дата]; – Крайна дата за пълно издължаване: [дата]; – Предложена лихва за периода на разсрочването: [процент/размер, ако е приложимо]. Като допълнителна гаранция за изпълнение на плана съм готов/а да предложа: [посочете, ако е приложимо – напр. поръчителство, залог, друго обезпечение]. Моля да потвърдите писмено съгласието си с предложения погасителен план или да ми предложите насрещни условия, приемливи за двете страни. С уважение, [име и подпис на длъжника] Дата: [дата]
Попълнете всички данни в квадратни скоби съобразно конкретния случай и приложете доказателства за основанието на дълга; препоръчително е да запазите доказателство за изпращане на писмото и да получите писмено потвърждение от кредитора.
Да, препоръчително е длъжникът изрично да признае размера и основанието на задължението, тъй като това изяснява отношенията между страните и създава по-добра основа за постигане на споразумение за разсрочено плащане.
Да, разсрочването не е автоматично право на длъжника при частноправни задължения — то се постига по споразумение между страните. Кредиторът може да приеме, отхвърли или предложи различни условия.
Обичайно да – размерът на лихвата се договаря между страните. По аналогия с публичноправната уредба на разсрочени задължения се предвижда лихва върху дължимата сума за периода на разсрочването – вж. Закон за допълнение на Закона за здравното осигуряване, § 19а, но при частни задължения условията се определят свободно от страните.
Обичайна последица е кредиторът да обяви цялото останало задължение за предсрочно изискуемо и да пристъпи към принудително събиране. Затова е важно предложеният план да бъде реалистичен и изпълним.
Образецът се основава на нормативните актове на България в корпуса на Europaius. Преди употреба проверете актуалната редакция; не представлява правна консултация. Правен съветник · Europaius BG