Трудова злополука: декларация в НОИ, обезщетение и иск по чл. 200 КТ

Работодателят е длъжен да декларира трудовата злополука в териториалното поделение на НОИ в срок до 5 работни дни от узнаването, а ако не го направи, пострадалият или наследниците му могат да я декларират сами в срок до една година от злополуката. НОИ издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова в 14-дневен срок от получаване на декларацията. Разпореждането се обжалва в 14-дневен срок от връчването пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ, а неговото решение – пред административния съд. Правата по задължителната застраховка „Трудова злополука“ се погасяват с 5-годишна давност от злополуката, а за иска срещу работодателя по чл. 200 от Кодекса на труда се прилага давността по трудовите спорове.

1. Потърсете медицинска помощ и кажете, че злополуката е станала на работа. Още при първия преглед лекарят определя дали злополуката е трудова според вашите обяснения и собствените си констатации и задължително вписва часа, мястото и обстоятелствата на увреждането. При съмнение за трудова злополука в болничния лист се отбелязва „За доказване с разпореждане на ТП на НОИ“ (чл. 22 от Наредбата за медицинската експертиза). Затова опишете точно къде сте били, каква работа сте вършили и как се е случило.

   Пазете всички медицински документи: амбулаторни листове, епикризи, образни изследвания, болнични листове. Те ще бъдат нужни на НОИ, на ТЕЛК, на застрахователя и на съда. Ако не сте споменали работата пред лекаря, по-късно ще е по-трудно да докажете връзката между увреждането и трудовата дейност.

2. Уведомете работодателя и съберете доказателства. Съобщете за злополуката на прекия си ръководител веднага, а ако е възможно – и писмено, с дата и час. Запишете имената и телефоните на колегите, които са видели станалото или са ви помогнали. Направете снимки на мястото, на машината или стълбището, на липсващите предпазни средства, докато нищо не е променено. Ако злополуката е станала по пътя към работа или обратно, запазете документи за маршрута и часа, например протокол от полицията при пътнотранспортно произшествие.

   Работодателят е длъжен да разследва злополуката и да подготви документите за НОИ. Поискайте копие от протокола и от обясненията, които сте дали. Не подписвайте документи с описание, с което не сте съгласни – напишете собствените си възражения до подписа или ги изпратете отделно.

3. Проверете дали работодателят е подал декларацията. Осигурителят е длъжен да декларира в териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука в срок до 5 работни дни от узнаването (чл. 57, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, след изменението, в сила от 1 януари 2019 г.). Декларацията се подава по образец, утвърден с Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, и съдържа данни за пострадалия, за мястото и обстоятелствата, за свидетелите и за причините.

   Поискайте от работодателя копие от подадената декларация с входящия номер в НОИ. Прочетете внимателно описанието на случилото се: формулировки като „пострадалият нарушил правилата“ или „злополуката е извън работното време“ могат да доведат до отказ или по-късно да намалят обезщетението от работодателя. Ако описанието е невярно, подайте писмено становище до НОИ.

4. Подайте декларацията сами, ако работодателят откаже. Когато осигурителят не декларира злополуката в срок, пострадалият или неговите наследници могат да я декларират сами в срок до една година от злополуката. Декларацията се подава в териториалното поделение на НОИ, в което е регистриран осигурителят, лично, по пощата или по електронен път. Приложете медицинските документи, имената на свидетелите и всичко, което показва връзката с работата – график на смените, заповед за командировка, кореспонденция.

   Годишният срок е важен, защото след него декларация не се приема и злополуката може да остане непризната. Не чакайте да приключи лечението: декларацията може да се подаде и докато сте в болничен. Неподаването от работодателя е нарушение, за което можете да подадете сигнал и до дирекция „Инспекция по труда“.

5. Изчакайте разпореждането на НОИ и при отказ го обжалвайте. Длъжностното лице в НОИ разследва случая и въз основа на документите в досието и данните в информационната система издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова в 14-дневен срок от получаване на декларацията (чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 12 от наредбата за трудовите злополуки, в редакцията от 2017 г.). Разпореждането се връчва на пострадалия и на осигурителя.

   Ако злополуката не е приета за трудова, подайте жалба до ръководителя на териториалното поделение на НОИ в 14-дневен срок от връчването. В жалбата посочете свидетелите и обстоятелствата, които НОИ е пренебрегнал. Решението по жалбата може да се обжалва пред административния съд. Без влязло в сила разпореждане за приемане ТЕЛК не се произнася по причинната връзка, а застрахователят не плаща.

6. Получете обезщетението за временна неработоспособност. Докато сте в болничен поради трудова злополука, НОИ ви изплаща парично обезщетение вместо заплата, по-високо от това при общо заболяване – 90 на сто от среднодневното брутно възнаграждение, върху което са внасяни осигурителни вноски. За разлика от общото заболяване, правото не зависи от минимален осигурителен стаж, а обезщетението се изплаща от първия ден на неработоспособността.

   Сумата се изчислява от осигурителния доход, който има горна граница: от 1 август 2026 г. максималният месечен осигурителен доход е 2 300 евро (чл. 9 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.). Ако заплатата ви е по-висока или част от нея е изплащана „на ръка“, обезщетението няма да покрие реалната загуба. Разликата е имуществена вреда, която можете да търсите от работодателя по чл. 200 от Кодекса на труда.

7. Явете се на ТЕЛК при трайно увреждане. Ако след лечението остане трайно намалена работоспособност, лекуващият лекар ви насочва към териториалната експертна лекарска комисия. ТЕЛК определя процента трайно намалена работоспособност и се произнася по причинната връзка между увреждането и злополуката въз основа на разпореждането на НОИ за приемане на злополуката за трудова или заместващото го съдебно решение (чл. 72 и 73 от Наредбата за медицинската експертиза). Причинна връзка се признава и за по-късните усложнения, обусловени от злополуката.

   Експертното решение е основа за пенсия за инвалидност поради трудова злополука, която по правило не изисква определен осигурителен стаж, за застрахователното обезщетение и за иска срещу работодателя. Ако не сте съгласни с процента или с отказа да се признае причинна връзка, решението на ТЕЛК се обжалва пред Националната експертна лекарска комисия в кратък срок – проверете го в самото решение.

8. Предявете претенция по застраховката „Трудова злополука“. Работодателите в икономически дейности с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната, са длъжни да застраховат работниците си за своя сметка (чл. 2 и 3 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“). Поискайте от работодателя името на застрахователя и номера на полицата; много работодатели сключват такава застраховка и доброволно.

   При смърт застрахователят изплаща застрахователната сума, при трайно намалена работоспособност – процент от нея, равен на процента, определен от ТЕЛК, а при временна неработоспособност – от 3 до 10 на сто от месечната брутна заплата за всеки започнат месец според продължителността (чл. 9). Към писменото искане приложете разпореждането на НОИ, медицинските документи и копие от договора. Застрахователят плаща в 15-дневен срок от представянето на всички документи, а правата се погасяват с 5-годишна давност.

9. Предявете иск срещу работодателя по чл. 200 от Кодекса на труда. За вреди от трудова злополука, причинила временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, работодателят отговаря имуществено, дори ако никой от неговите органи или служители няма вина. Той дължи разликата между действителната вреда – имуществена и неимуществена, включително пропусната полза – и обезщетението или пенсията от общественото осигуряване. Обезщетението се намалява с получените суми по застраховката „Трудова злополука“ (чл. 200, ал. 4), а съдът може да го намали, ако сте допуснали груба небрежност (чл. 201, ал. 2).

   Искът се предявява пред районния съд, а при по-голям размер на претенцията – пред окръжния съд. Като работник не плащате държавни такси (чл. 83, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс). За неимуществените вреди – болки, страдания, загуба на работоспособност – искът често е основната сума, затова се консултирайте с адвокат.

• Ако пред лекаря не споменете, че увреждането е станало на работа, в документацията ще остане „битова травма“ и после ще трябва да доказвате обратното със свидетели.
• Годишният срок за самостоятелно деклариране е краен. Пострадали, които чакат работодателя „да оправи нещата“, понякога го пропускат и губят признаването на злополуката за трудова.
• Описанието в декларацията на работодателя често прехвърля вината върху пострадалия. Невярното описание трябва да се оспори веднага пред НОИ, защото по-късно служи за намаляване на обезщетението по чл. 201.
• Обезщетението от НОИ се изчислява само от официалния осигурителен доход и до максималния размер. Заплата, изплащана частично „на ръка“, не се взема предвид и трябва да се доказва отделно в иска срещу работодателя.
• Споразумение с работодателя за „доброволно“ обезщетение срещу отказ от иск трябва да се обмисли внимателно: размерът често е много под присъжданите от съдилищата суми за неимуществени вреди.
• Отговорността по чл. 201 не се намалява само защото сте нарушили правила. Нужна е груба небрежност, а при умишлено самоувреждане работодателят изобщо не отговаря.
• При злополука по пътя към работа или обратно признаването от НОИ зависи от това дали маршрутът е обичайният и дали сте се отклонили по лични причини. Запазете доказателства за маршрута и часа.

Анализирай документа ми →Правен наръчникНачална страница на държавата

Актуализирано: 04.11.2026 · Източници: Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 г. (ДВ, бр. 102/2018) – § 3, т. 11, изменение на чл. 57, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (срок за деклариране 5 работни дни), Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 г. (ДВ, бр. 98/2016) – изменение на чл. 60 от Кодекса за социално осигуряване (разпореждане на НОИ в 14-дневен срок), Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. (ДВ, бр. 103/2020) – изменение на чл. 60, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (връчване на разпореждането), Постановление № 58 от 2017 г. за изменение на Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (ДВ, бр. 28/2017) – чл. 12, 14-дневен срок за разпореждането, lex.bg, EUR-Lex

Обясненията се генерират от официалния текст на акта и са ориентировъчни; обвързващ е винаги пълният текст, към който всяка страница препраща. Europaius предоставя правна информация, а не адвокатски услуги.