Отказ от наследство: къде се подава, такса 2026, срокове и дългове

Общ законов срок за отказ от наследство няма – отказът е възможен, докато не сте приели наследството изрично или мълчаливо. По искане на кредитор или друг заинтересуван районният съд, а при изпълнително дело и съдебният изпълнител, може да ви определи срок да заявите дали приемате; ако не отговорите в него, губите правото да приемете наследството (чл. 51 ЗН, чл. 429, ал. 2 ГПК). Ако вместо отказ предпочитате приемане по опис, заявлението се подава в тримесечен срок от узнаването за откриването на наследството, който съдът може да продължи с още три месеца (чл. 61 ЗН). За ненавършилите пълнолетие приемането по опис е единственият начин да се ограничи отговорността.

1. Проверете дали все още можете да се откажете. Отказът е допустим само ако не сте приели наследството. Приемане има не само при подадено заявление, но и при действия, които несъмнено предполагат намерение да приемете – продажба или дарение на наследствени вещи, теглене на пари от сметката на починалия, ползване на колата му като своя, събиране на наема от неговия имот (чл. 49, ал. 2 ЗН). Наследник, който е укрил наследствени вещи, губи правото да се откаже и се смята за приел.

   Не се смятат за приемане действията по запазване на имуществото – например заключване на жилището, плащане на погребението, спешен ремонт на течащ покрив. Ако сте извършили нещо съмнително, консултирайте се с адвокат, преди да подадете заявлението, защото кредиторът може да оспори отказа.

2. Преценете дълговете и алтернативата – приемане по опис. Поискайте справка за кредитите на починалия от Централния кредитен регистър към БНБ, проверете за изпълнителни дела при частни и държавни съдебни изпълнители, за данъчни задължения в общината и в НАП, за неплатени сметки към доставчици. Сравнете ги със стойността на имотите, сметките и вещите.

   Ако дълговете очевидно надвишават имуществото, отказът е най-сигурното решение. Ако не сте сигурни, приемете наследството по опис: заявлението се подава в същия районен съд в тримесечен срок от узнаването (чл. 61 ЗН), съдът извършва опис и вие отговаряте за дълговете само до стойността на полученото. Така запазвате възможността да получите остатъка, ако имуществото надхвърли дълговете.

3. Подгответе заявлението за отказ. Специален задължителен формуляр няма, но повечето районни съдилища публикуват образец на сайта си. Заявлението се адресира до районния съд и съдържа трите ви имена, ЕГН и адрес, имената и ЕГН на починалия, датата на смъртта и последния му постоянен адрес, качеството ви на наследник и ясното изявление, че се отказвате от наследството му.

   Отказът трябва да бъде безусловен и да обхваща цялото наследство – не можете да се откажете само от дълговете, само от един имот или „в полза на брат си“. Приложете удостоверение за наследници от общината, препис-извлечение от акта за смърт и документ за платена държавна такса. Ако заявлението е подадено от пълномощник, приложете изрично нотариално заверено пълномощно.

4. Положете подписа правилно. В практиката районните съдилища вписват отказа само ако е сигурно, че заявлението изхожда от наследника: подписът се полага лично пред служител на съда при подаването или се заверява от нотариус. При нотариална заверка се плаща нотариална такса по Тарифата за нотариалните такси; при подписване в съда такава такса не се дължи.

   Ако живеете в чужбина, подписът може да бъде заверен в българско консулство или от местен нотариус с апостил и превод на български език. Попитайте предварително в регистратурата на съответния съд какви изисквания прилага – някои съдилища приемат заявления по пощата само с нотариално заверен подпис. Неправилно заверено заявление ще бъде оставено без движение и ще загубите време.

5. Подайте заявлението в районния съд по последния постоянен адрес на починалия. Държавната такса е 10,23 евро (чл. 21 от Тарифата за държавните такси по ГПК в редакцията от февруари 2026 г.) и се плаща по банковата сметка на съда или с карта на ПОС терминал в сградата. Съдът вписва отказа в книгата за приемане и отказ от наследство, която се води във всеки районен съд (чл. 49 от Правилника за администрацията в съдилищата).

   След вписването поискайте удостоверение, че отказът е вписан; таксата за удостоверение е 2,56 евро (чл. 23, т. 1 от Тарифата). Пазете го – то е доказателството, което ще представите на банки, кредитори, съдебни изпълнители и в общината.

6. Ако кредитор или съдебен изпълнител ви постави срок. Кредиторите на починалия често искат от районния съд да определи на наследниците срок да заявят дали приемат наследството (чл. 51 ЗН). При изпълнително дело срещу починалия същото прави съдебният изпълнител, който съобщава изявлението ви на районния съд за вписване (чл. 429, ал. 2 ГПК).

   В дадения срок подайте заявление за отказ или за приемане по опис, когато това е още възможно. Ако мълчите, губите правото да приемете наследството – на практика се третирате като неприели. Изпълнителният лист срещу починалия може да бъде насочен към имуществото на наследника, освен ако той докаже, че се е отказал или е приел по опис – затова представете удостоверението на съдебния изпълнител веднага щом получите поканата.

7. Деца и поставени под запрещение – отказът не е решение. Родителите не могат да се откажат от наследство от името на ненавършилото пълнолетие дете: отказът от права от негово име е нищожен (чл. 130, ал. 4 СК), а законът не предвижда съдебно разрешение, което да го направи валиден. Ненавършилите пълнолетие и поставените под запрещение приемат наследство само по опис (чл. 61, ал. 2 ЗН).

   Затова в тримесечния срок от узнаването родителят подава до районния съд заявление за приемане по опис от името на детето. Така детето отговаря за дълговете най-много до стойността на полученото. Това е особено важно, когато родителят сам се откаже – тогава наследството може да бъде предложено на детето като следващ наследник.

8. Какво става след отказа. Отказалият се се смята за ненаследил. Частта му уголемява дяловете на наследниците, които биха наследили заедно с него, а ако такива няма, наследството – заедно с дълговете – се предлага на следващите по ред наследници по закон: внуци, родители, братя и сестри, по-далечни роднини. Уведомете ги навреме, за да преценят и те дали да се откажат или да приемат по опис.

   Отказът е окончателен и не може да бъде оттеглен, защото след узнаване на имуществото сте „размислили“. Ако с отказа си увреждате собствените си кредитори, те могат с разрешение на районния съд да приемат наследството вместо вас до размера на вземанията си. Отказът не засяга правата, които ви принадлежат на друго основание – например собствената ви част от съпружеската имуществена общност.

• Тегленето на пари от сметката на починалия, продажбата на колата или изнасянето на вещи от жилището обикновено се приема за мълчаливо приемане – след това подаденият отказ не ви защитава от кредиторите.
• Частичен отказ или отказ „в полза на“ конкретен роднина не е валиден като такъв; ако искате дялът ви да отиде при определено лице, трябва да приемете наследството и след това да му го прехвърлите.
• Когато всички наследници от първия ред се откажат, дълговете преминават към следващите – често деца, родители или братя и сестри, които не знаят за това и пропускат срока за приемане по опис.
• Подписан у дома без заверка отказ, изпратен по пощата, може да не бъде вписан; невписаният отказ не може да бъде противопоставен на кредиторите.
• Отказ, подписан от родител от името на дете, е нищожен; ако не бъде подадено заявление за приемане по опис в срока, защитата на детето е застрашена.
• Неотговарянето в срока, определен от съда или от съдебния изпълнител, води до загуба на правото да приемете наследството – ако в него има ценно имущество, то отива при другите наследници.
• Отказът е окончателен: ако след него се окаже, че имуществото надвишава дълговете, по правило не можете да го оттеглите.

Анализирай документа ми →Правен наръчникНачална страница на държавата

Актуализирано: 15.11.2026 · Източници: Правилник за администрацията в съдилищата (ДВ, бр. 68/2017) – чл. 49 книга за приемане и отказ от наследство по чл. 49 от Закона за наследството, Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК (ДВ, бр. 22/2008) – чл. 21 такса по молба за отказ от наследство или за приемане на наследство, чл. 23 такса за удостоверение, Постановление № 32 от 12 февруари 2026 г. за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси по ГПК (ДВ, бр. 18/2026) – такса 10,23 евро по чл. 21 и 2,56 евро за удостоверение по чл. 23, т. 1, Граждански процесуален кодекс (ДВ, бр. 59/2007) – чл. 429, ал. 2 изпълнение срещу наследниците, освен при отказ или приемане по опис, и определяне на срока по чл. 51 от Закона за наследството от съдебния изпълнител, lex.bg, EUR-Lex

Обясненията се генерират от официалния текст на акта и са ориентировъчни; обвързващ е винаги пълният текст, към който всяка страница препраща. Europaius предоставя правна информация, а не адвокатски услуги.