Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius

Запазена част от наследството: кой има право, колко и как се иска

Запазената част е онази част от наследството, която законът гарантира на най-близките – децата и другите низходящи, преживелия съпруг и родителите. Наследодателят не може да я накърни нито със завещание, нито с дарения приживе (чл. 28 от Закона за наследството). Всичко над нея е разполагаемата част, с която той може да се разпорежди свободно – да я завещае или подари на когото пожелае.

В българското право няма „лишаване от наследство“ по волята на наследодателя. Ако баща завещае целия си апартамент на новата си партньорка или приживе го подари на едно от децата си, останалите деца не губят правата си автоматично, но и не ги получават от само себе си – трябва да предявят иск за намаляване на завещанието или дарението пред районния съд. Ако не го направят, разпореждането остава в сила.

По-долу е описано кой има право на запазена част и колко е тя, как се образува масата, от която се изчислява, как да откриете завещанието и даренията, защо понякога е задължително наследството да се приеме по опис в тримесечен срок, колко струва искът в евро и в какъв ред съдът намалява завещанията и даренията. Резултатът от успешния иск е, че получавате дял в имота или в другото имущество до размера на запазената си част, а след това можете да поискате делба.

Наследствено право

Основни факти

Срок

Ако завещанието или даренията са в полза на лица, които не са наследници по закон, искът за намаляване е допустим само ако сте приели наследството по опис – заявлението се подава до районния съд в тримесечен срок от узнаването за откриването на наследството, който може да бъде продължен с още три месеца (чл. 30 и 61 ЗН). За самия иск в практиката се прилага общата петгодишна давност, която по правило тече от откриването на наследството, т.е. от смъртта на наследодателя. Саморъчното завещание се обявява от нотариус веднага щом държателят му узнае за смъртта (чл. 27 ЗН). Не чакайте последната година – доказването на стойността на имуществото и на даренията отнема време.

Какво да направите

  1. Проверете дали имате право на запазена част. Право имат само три групи наследници по закон: низходящите (деца, а ако дете е починало преди наследодателя – неговите деца по право на заместване), преживелият съпруг и родителите, но последните само когато наследодателят не е оставил низходящи (чл. 28 и 29 ЗН). Братята и сестрите, бабите и дядовците, племенниците и фактическият партньор нямат запазена част – те могат да бъдат изключени изцяло със завещание.

    Правото предполага, че сте наследник: ако сте се отказали от наследството или сте недостоен по чл. 3 ЗН – например сте посегнали на живота на наследодателя или с насилие или измама сте го накарали да промени завещанието си, запазена част не получавате. Разведеният бивш съпруг също не е наследник.

  2. Изчислете размера на запазената част. При едно дете (или низходящи от него) запазената му част е 1/2 от имуществото, а при две и повече деца – общо 2/3, разделени по равно; останалата 1/2, съответно 1/3, е разполагаема (чл. 28, ал. 2 ЗН). Запазената част на родителите или на преживелия родител е 1/3. Преживелият съпруг, когато наследява с деца, има запазена част, равна на тази на всяко дете; когато наследява с родители на починалия – 1/3, а когато е единствен наследник – 1/2 (чл. 29 ЗН).

    Пример: вдовец с две деца е завещал всичко на приятелка. Запазената част на децата е общо 2/3, т.е. по 1/3 за всяко дете, а приятелката може да задържи най-много 1/3. При съпруг и деца изчислението е по-сложно – направете го с адвокат, преди да определите цената на иска.

  3. Образувайте масата, от която се смята запазената част. Тя не е само това, което е останало при смъртта. Съберете стойността на всички имоти, вещи, вземания и сметки на наследодателя към деня на смъртта, извадете дълговете му и прибавете направените приживе дарения, с изключение на обикновените подаръци (чл. 31 ЗН). Даренията на недвижими имоти се оценяват по състоянието им към деня на дарението и по стойността им към деня на откриване на наследството, а на движими вещи – по стойността им към деня на дарението.

    Подгответе: удостоверение за наследници от общината, удостоверения за данъчна оценка на имотите, нотариалните актове за даренията, банкови справки, доказателства за дълговете. Ако стойността е спорна, съдът назначава съдебно-оценителна експертиза, чиито разноски се плащат предварително.

  4. Открийте завещанието и даренията. Саморъчното завещание трябва да бъде представено за обявяване на нотариус по последното местожителство на завещателя, който съставя протокол (чл. 27 ЗН); като наследник можете да поискате препис. Нотариалните завещания, предадените за пазене и обявените саморъчни завещания се вписват с името и ЕГН на завещателя в информационната система на Нотариалната камара (чл. 9а от Наредба № 32 за служебните архиви на нотариусите), затова справка може да се направи чрез всеки нотариус.

    За даренията на имоти направете справка по партидата на наследодателя в службата по вписванията към Агенцията по вписванията. За препис от обявено саморъчно завещание нотариусът събира пропорционална такса по т. 9 от Тарифата за нотариалните такси – попитайте за размера предварително.

  5. Приемете наследството по опис, ако завещанието или даренията са в полза на чужди лица. Наследникът не може да иска намаляване на завещания и дарения в полза на лица, които не са наследници по закон, ако не е приел наследството по опис (чл. 30 ЗН). Когато облагодетелстваният е друг наследник по закон – например брат ви, описът не е условие.

    Заявлението се подава до районния съд по последния постоянен адрес на починалия в тримесечен срок от узнаването за смъртта; съдът може да го продължи с още три месеца (чл. 61 ЗН). Това е най-често пропусканият срок: който го изпусне, губи иска срещу партньора, приятеля или фондацията, на които е оставено имуществото. Изричното или мълчаливото приемане без опис не замества описа.

  6. Опитайте споразумение, преди да заведете дело. Изпратете на облагодетелствания писмо с изчислението на запазената ви част и предложение за доброволно уреждане – например да ви прехвърли идеална част от имота или да ви изплати паричната ѝ равностойност. Ако се съгласи, сключете договор с нотариално заверени подписи, а когато се прехвърля недвижим имот – нотариален акт, който се вписва в Агенцията по вписванията.

    Възможна е и медиация по Закона за медиацията. Споразумението спестява държавна такса, експертизи и години дело. Ако насрещната страна откаже или мълчи, не губете време в преговори до изтичането на давността – искът може да бъде предявен и докато разговорите продължават, а спогодба е допустима и в хода на делото.

  7. Предявете иск за намаляване пред районния съд. Подсъдността е по мястото на откриване на наследството, т.е. по последния постоянен адрес на починалия (чл. 110 ГПК). В исковата молба посочете наследниците, завещанието или даренията, стойността на масата, размера на запазената ви част и с колко трябва да бъде намалено разпореждането; приложете удостоверението за наследници, препис от завещанието, нотариалните актове, данъчните оценки и удостоверението за приемане по опис.

    Държавната такса е 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро (чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК в редакцията от февруари 2026 г.). Когато се претендира част от имот, цената на иска е данъчната му оценка, съответно на претендираната част (чл. 69 ГПК). При иск за дарен имот поискайте исковата молба да бъде вписана, за да бъдете защитени, ако надареният се опита да продаде имота.

  8. Какво решава съдът и какво следва. Съдът намалява първо завещателните разпореждания – по правило съразмерно, и едва ако те не стигат, даренията, като започва от най-късното и продължава към по-ранните. Ако вие сами сте получили от наследодателя дарение или завет, по правило то се вменява в запазената ви част, т.е. приспада се от нея, освен ако наследодателят изрично ви е освободил от това.

    С влизане на решението в сила разпореждането губи действие в намалената част и ставате съсобственик в имота до размера на запазената си част. Ако с облагодетелствания не постигнете съгласие за ползването или разпределението, следващата стъпка е доброволна или съдебна делба по чл. 341 и сл. ГПК. Не забравяйте и данъчната декларация за наследството в общината – тя се подава в 6-месечен срок от смъртта, ако още не е подадена от някой от наследниците.

На какво да внимавате

Правно основание

6

Често задавани въпроси

11
Кой има право на запазена част от наследството

Децата и другите низходящи, преживелият съпруг и родителите – последните само ако починалият няма деца или внуци (чл. 28 и 29 ЗН). Братята и сестрите, бабите и дядовците и партньорът без брак нямат запазена част. Правото губи и наследник, който се е отказал от наследството или е недостоен по чл. 3 ЗН.

Колко е запазената част на дете

Ако детето е едно, запазената му част е 1/2 от наследството. Ако децата са две или повече, общата им запазена част е 2/3, разделена по равно – при две деца по 1/3, при три по 2/9. Внуците на починало дете заедно получават неговата запазена част по право на заместване.

Може ли баща да лиши детето си от наследство

Не. Българският закон не позволява лишаване от наследство с волята на наследодателя. Той може да завещае или подари на други лица само разполагаемата част. Ако накърни запазената част на детето, то може да поиска намаляване на завещанието или дарението в съда. Детето губи правата си само ако е недостойно по чл. 3 ЗН.

Имат ли братя и сестри запазена част

Не. Братята и сестрите наследяват по закон само ако починалият няма деца и родители, а когато има съпруг – заедно с него. Със завещание обаче те могат да бъдат изключени изцяло и не разполагат с иск за намаляване. Ако смятате завещанието за нищожно поради порок във формата, това е отделен иск.

Какво е разполагаема част при наследство

Това е частта от имуществото, с която наследодателят може да се разпорежда свободно чрез завещание или дарение. Тя е разликата между цялото имущество, изчислено по чл. 31 ЗН, и сбора от запазените части. При едно дете е 1/2, при две и повече деца – 1/3, когато наследяват само родителите – 2/3.

Брат ми получи апартамента като дарение. Имам ли право на част

Ако дарителят е родителят ви и даренията заедно със завещанията накърняват запазената ви част, можете да поискате намаляване на дарението. Дарението се прибавя към масата по чл. 31 ЗН. Тъй като брат ви е наследник по закон, не е нужно да сте приели наследството по опис. Искът е пред районния съд по последния адрес на починалия.

Кога трябва приемане по опис за иск за запазена част

Когато искате намаляване на завещание или дарение в полза на лице, което не е наследник по закон – партньор, приятел, фондация, снаха (чл. 30 ЗН). Заявлението се подава в районния съд в три месеца от узнаването за смъртта, с възможност за продължаване с още три месеца. Ако срокът изтече, искът срещу тези лица е недопустим.

Колко струва дело за запазена част

Държавната такса е 4 % от цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро. За имоти цената е данъчната оценка на претендираната част. Добавете разноски за съдебно-оценителна експертиза, адвокатско възнаграждение и такси за удостоверения. Ако загубите, дължите и разноските на другата страна съразмерно на отхвърлената част.

Има ли срок за иск за намаляване на завещание

Законът не определя специален срок, затова в практиката се прилага общата петгодишна давност, която по правило започва да тече от откриването на наследството. Срокът за приемане по опис обаче е само три месеца. Действайте веднага след като узнаете за завещанието или дарението.

Как да разбера дали има завещание

Помолете нотариус да направи справка в информационната система на Нотариалната камара – там се вписват нотариалните завещания, както и саморъчните, предадени за пазене или обявени. Ако някой пази саморъчно завещание у дома, той е длъжен да го представи на нотариус за обявяване веднага щом узнае за смъртта.

Изчислява ли се запазената част от дарени имоти

Да. Към имуществото, останало при смъртта, след приспадане на дълговете се прибавят всички дарения освен обикновените подаръци (чл. 31 ЗН). Дарените недвижими имоти се оценяват по състоянието им към деня на дарението, но по стойността им към деня на смъртта. Така и отдавна дарен имот може да бъде намален.

Правен наръчник – отделни ръководства

6

Анализирай документа ми →Правен наръчникНачална страница на държавата

Актуализирано: · Източници: Граждански процесуален кодекс (ДВ, бр. 59/2007) – чл. 110 подсъдност на исковете за намаление на завещания по мястото на откриване на наследството, чл. 69 цена на иска за вещни права върху имот, чл. 341 и сл. съдебна делба, Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК (ДВ, бр. 22/2008) – чл. 1 такса 4 на сто върху цената на иска, Постановление № 32 от 12 февруари 2026 г. за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси по ГПК (ДВ, бр. 18/2026) – минимална такса по чл. 1 от 25,56 евро, Наредба за допълнение на Наредба № 32 от 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори (ДВ, бр. 33/2010) – чл. 9а, т. 3 вписване на нотариалните и обявените саморъчни завещания в информационната система на Нотариалната камара, lex.bg, EUR-Lex

Обясненията се генерират от официалния текст на акта и са ориентировъчни; обвързващ е винаги пълният текст, към който всяка страница препраща. Europaius предоставя правна информация, а не адвокатски услуги.