Официални източнициlex.bg · EUR-Lex
Europaius

Обезщетение за имуществени вреди: претенция, искова молба и такса

Имуществена вреда е всяко намаление на имуществото ви, което можете да изразите в пари: повреден автомобил, наводнен апартамент, унищожена вещ, разходи за лечение, загубен доход. Законът различава две основания. Договорна отговорност има, когато вредата идва от неизпълнен договор – ремонтът е некачествен, стоката е пристигнала повредена, наемателят е съсипал жилището (чл. 79 и 82 от Закона за задълженията и договорите, ЗЗД). Деликтна отговорност има, когато между вас и причинителя няма договор, а той ви е увредил противоправно – съсед ви наводни, куче ви нападна, шофьор блъсна колата ви (чл. 45 и сл. ЗЗД). Обезщетява се както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза, ако са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл. 51 ЗЗД).

Отделни правила важат, когато вредата е причинена от моторно превозно средство – тогава претенцията се отправя първо към застрахователя по „Гражданска отговорност“ – и когато вредата идва от незаконен акт или действие на държавен или общински орган (Закон за отговорността на държавата и общините за вреди, ЗОДОВ). Този наръчник показва пътя от събирането на доказателства и писмената покана до исковата молба, таксата в евро и сроковете, след които вземането се погасява по давност.

Гражданско право

Основни факти

Срок
Вземането за обезщетение от непозволено увреждане се погасява с петгодишна давност, която тече от откриването на причинителя на вредата (чл. 110 и чл. 114, ал. 3 ЗЗД), а обезщетението за вреди от неизпълнен договор – с тригодишна…
Правна област
Гражданско право
Стъпки
Актуализирано
18.11.2026

Срок

Вземането за обезщетение от непозволено увреждане се погасява с петгодишна давност, която тече от откриването на причинителя на вредата (чл. 110 и чл. 114, ал. 3 ЗЗД), а обезщетението за вреди от неизпълнен договор – с тригодишна давност от изискуемостта (чл. 111, буква „б“ ЗЗД). При пътнотранспортно произшествие застрахователят по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите трябва окончателно да се произнесе по писмената претенция до три месеца от предявяването ѝ, а иск срещу него може да се заведе едва след изтичането на този срок, при отказ или при несъгласие с размера. Ответникът по иска има един месец да отговори на исковата молба (чл. 131 ГПК). При непозволено увреждане причинителят дължи законна лихва от деня на увреждането без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД); от 1 януари 2026 г. законната лихва е равна на лихвения процент на ЕЦБ по основните операции по рефинансиране плюс 8 процентни пункта.

Какво да направите

  1. Определете основанието на отговорността. Ако с причинителя имате договор и вредата идва от това, че той не го е изпълнил или го е изпълнил лошо, искът е договорен: дължи се обезщетение за вредите, които са могли да се предвидят при сключването на договора, а при недобросъвестност – за всички преки и непосредствени вреди (чл. 82 ЗЗД). Ако договор няма, отговорността е деликтна: всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното (чл. 45 ЗЗД).

    Когато вредата е причинена от работник или служител при изпълнение на работата, отговаря и работодателят, който му я е възложил (чл. 49 ЗЗД). Така може да насочите иска към фирмата, а не само към конкретния човек.

  2. Съберете доказателствата веднага. Снимайте и заснемете вредата с дата, преди да започнете ремонт. Пазете повредените вещи или части, фактурите за покупка, офертите и фактурите за ремонт, касовите бележки за разходи, медицинските документи. Запишете имената и телефоните на свидетелите. При наводнение от горен етаж поискайте от управителя на етажната собственост констативен протокол; при пожар или кражба – удостоверение от пожарната или полицията.

    В съда вие доказвате вредата, нейния размер и причинната връзка, а ответникът – че не е виновен. Ако основанието е доказано, но размерът не може да се установи точно, съдът го определя по своя преценка или чрез вещо лице (чл. 162 ГПК), затова ранните снимки и документи често решават спора.

  3. Отправете писмена покана. Преди да заведете дело, изпратете на причинителя покана с описание на събитието, размера на вредата, приложени доказателства и срок за плащане, например 14 дни. Изпратете я с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез нотариус, за да имате доказателство за датата.

    При договорна отговорност поканата поставя длъжника в забава и от нея тече законната лихва; при непозволено увреждане лихвата тече още от деня на увреждането. Поканата има и практическа полза: много спорове приключват със спогодба, а ако ответникът не е дал повод за делото и признае иска веднага, съдът може да възложи разноските на вас.

  4. При катастрофа – първо към застрахователя. Ако вредата е причинена от автомобил, отправете писмена претенция до застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния водач и посочете банкова сметка – без нея застрахователят не дължи лихва (чл. 380 от Кодекса за застраховането). Застрахователят трябва в три месеца да определи и изплати обезщетението или да даде мотивиран отговор (чл. 496). Законна лихва той дължи, ако не плати в 15 работни дни от представянето на всички доказателства или в тримесечния срок (чл. 497).

    Иск срещу застрахователя (пряк иск по чл. 432) е допустим едва след като той не е платил в срока, е отказал или не сте съгласни с размера (чл. 498, ал. 3). Без предварителна претенция съдът ще прекрати делото.

  5. Изчислете цената на иска. Цената на иска е сумата, която търсите като главница. Съберете отделните пера: стойност на ремонта или на унищожената вещ към момента на увреждането, разходи за лечение, наем на заместващ автомобил, загубен доход. Законната лихва за минал период може да се претендира като отделен иск със своя цена или само от датата на исковата молба до изплащането, без такса.

    Не завишавайте сумата „за всеки случай“: за отхвърлената част от иска ще платите разноските на ответника, включително адвокатския му хонорар. По-добре е да поискате вещо лице и при нужда да увеличите иска в първото заседание по делото (чл. 214 ГПК).

  6. Изберете съда. Искове с цена до прага по чл. 104 ГПК се разглеждат от районния съд, а по-големите – от окръжния съд като първа инстанция. Общото правило е, че искът се предявява в съда по постоянния адрес или седалището на ответника. Иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по мястото, където е извършено деянието (чл. 115 ГПК).

    Ако ответникът е търговец, а вредата е от потребителски договор, като потребител може да заведете делото и по своя настоящ или постоянен адрес. Подаването в несъответния съд не ви лишава от иска, но забавя делото, защото то се изпраща на компетентния съд.

  7. Напишете исковата молба. Тя трябва да съдържа съда, вашите имена, ЕГН и адрес, данните на ответника, цената на иска, изложение на фактите (какво, кога и как се е случило), точно искане към съда („да осъди ответника да ми заплати сумата от … евро“), подпис и посочване на доказателствата (чл. 127 ГПК). Опишете отделно всяко перо на вредата и посочете какво доказва всеки документ.

    Приложете документа за платена такса, преписи на исковата молба и доказателствата за ответника и пълномощно, ако ви представлява адвокат (чл. 128 ГПК). Още тук поискайте свидетели и съдебно-техническа или медицинска експертиза. Молбата се подава на гишето на съда, по пощата или по електронен път през Единния портал за електронно правосъдие.

  8. Платете държавната такса. По иск за пари се събира такса 4 % от цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро (чл. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК в редакцията от февруари 2026 г.). При иск за 5 000 евро таксата е 200 евро, а при иск за 300 евро – 25,56 евро. Таксата се плаща по сметката на съда или с банкова карта на ПОС терминал в сградата.

    Ако нямате средства, поискайте от съда освобождаване от такси с декларация за имущественото си и семейно състояние (чл. 83, ал. 2 ГПК). Ако делото приключи със спогодба, половината от таксата ви се връща, а при споразумение чрез медиация – 70 на сто (чл. 78, ал. 9 ГПК в редакцията от 2025 г.).

  9. Участвайте в делото. Съдът изпраща препис на ответника, който има един месец за писмен отговор и възражения (чл. 131 ГПК). При искове за договорни и деликтни вземания с цена до 25 000 лв. (около 12 782 евро) съдът може да задължи страните да присъстват на информационна среща за медиация (чл. 140а ГПК). Срещата и медиацията в определената от закона продължителност са безплатни за страните, защото разноските се плащат от бюджета на съда (чл. 78а ГПК).

    След това съдът насрочва открито заседание, разпитва свидетелите и изслушва вещите лица. Ако спечелите, ответникът ви дължи сумата, лихвите и разноските. Ако не плати доброволно, с изпълнителния лист се обърнете към частен или държавен съдебен изпълнител.

  10. Вреди от държавата или общината. Ако вредата е причинена от незаконен административен акт, действие или бездействие на орган (например отменена като незаконосъобразна заповед за премахване на постройка, която вече е изпълнена), искът по ЗОДОВ се предявява пред административния съд. Ако вредите са от незаконно задържане, обвинение, завършило с оправдаване, или от прекомерно дълго дело, искът е пред гражданския съд, като може да заведете делото по своя настоящ адрес (чл. 7 ЗОДОВ). Държавата и общините отговарят и за вредите от отменени като незаконосъобразни или нищожни подзаконови актове (чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ), както и от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС (чл. 2в ЗОДОВ).

    Таксата е символична: 5,11 евро за граждани и 12,78 евро за търговски дружества (чл. 2а от Тарифата в редакцията от 2026 г.).

На какво да внимавате

Правно основание

7

Често задавани въпроси

10
как да си търся обезщетение за щети

Започнете с писмена покана до причинителя, в която описвате вредата, прилагате снимки и фактури и давате срок за плащане. Ако вредата е от автомобил, претенцията се подава до застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния. Ако няма плащане, подавате искова молба в районния съд по адреса на ответника или по мястото на увреждането и плащате такса 4 % от търсената сума, но не по-малко от 25,56 евро.

каква е държавната такса за иск за обезщетение

Таксата е 4 % от цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро. За иск от 2 000 евро плащате 80 евро, за 10 000 евро – 400 евро. Ако делото приключи със спогодба, половината от таксата ви се връща. При липса на средства можете да поискате освобождаване с декларация за имущественото си състояние. За искове срещу държавата по ЗОДОВ таксата е 5,11 евро за гражданите.

за колко години се погасява правото на обезщетение

Обезщетението за непозволено увреждане се погасява с пет години, които текат от откриването на причинителя. Обезщетението за вреди от неизпълнен договор се погасява с три години. Давността се прекъсва с предявяване на иск или с признание на вземането от длъжника, но не и с обикновени писма. След изтичането ѝ длъжникът може да откаже плащане и съдът ще отхвърли иска, ако той се позове на давността.

съседът ме наводни какво да правя

Снимайте щетите, поискайте от управителя на етажната собственост да състави констативен протокол с участието на съседа и съберете оферти или фактури за ремонт. Проверете дали съседът или вие имате имуществена застраховка – застрахователят ви може да плати и да си търси сумата от съседа. Изпратете на съседа писмена покана. Ако откаже, заведете иск по чл. 45 ЗЗД в районния съд по местонахождението на имота или по неговия адрес.

може ли да се търси пропусната полза

Да. Обезщетението обхваща освен претърпяната загуба и пропуснатата полза, ако е пряка и непосредствена последица от вредата. Например таксиметров шофьор, чийто автомобил е в ремонт заради катастрофа, може да търси дохода, който би получил. Пропуснатата полза трябва да е сигурна, а не хипотетична, и обикновено се доказва със счетоводни документи и експертиза.

трябва ли адвокат за иск за обезщетение

Адвокат не е задължителен, можете да подадете исковата молба сами. При по-големи суми и при спор за вината или размера адвокатът обаче е полезен, защото знае кои доказателства и експертизи да поиска. Ако спечелите, ответникът ви възстановява адвокатския хонорар съразмерно с уважената част. Ако нямате средства, можете да поискате правна помощ чрез Националното бюро за правна помощ, телефон 0700 18 250.

застрахователят не плаща щетата какво да правя

Проверете дали сте подали писмена претенция с банкова сметка и всички поискани документи. Застрахователят по „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има три месеца да плати или да откаже мотивирано. След този срок, при отказ или при несъгласие с размера може да заведете пряк иск срещу него. Можете да подадете и жалба до Комисията за финансов надзор, но тя не определя размера на обезщетението.

как се доказва размерът на щетата

С фактури и оферти за ремонт, документи за покупката на вещта, снимки преди и след, медицински документи и разходооправдателни документи. Най-силното доказателство в съда обикновено е заключението на вещо лице, което оценява щетата към деня на увреждането. Поискайте експертизата още в исковата молба. Ако основанието е доказано, но размерът не е точно установен, съдът определя размера по своя преценка.

кой плаща щетата ако я е причинил служител на фирма

Работодателят, който е възложил работата, отговаря за вредите, причинени от работника при или по повод изпълнението ѝ (чл. 49 ЗЗД). Можете да предявите иска направо срещу фирмата, без да доказвате вина на самото дружество. Тази отговорност е гаранционна: работодателят плаща на вас и после може да си търси сумата от служителя по реда на Кодекса на труда.

може ли да съдя общината за дупка на пътя

Да. Общината отговаря за поддържането на общинските пътища и улици, а Агенция „Пътна инфраструктура“ – за републиканските. Снимайте дупката и мястото, повикайте полиция да състави протокол и съберете фактурите за ремонта. Дали искът е по чл. 49 ЗЗД пред районния съд, или по ЗОДОВ пред административния съд, зависи от това дали вредата идва от административна дейност на органа; съдебната практика по този въпрос е нееднородна, затова преди подаване се консултирайте с адвокат. По ЗОДОВ таксата е 5,11 евро.

Правен наръчник – отделни ръководства

6

Анализирай документа ми →Правен наръчникНачална страница на държавата

Актуализирано: · Източници: Граждански процесуален кодекс (ДВ, бр. 59/2007) – чл. 83 (освобождаване от такси), чл. 104 (родова подсъдност), чл. 115 (иск по местоизвършването на деликта), чл. 127 – 128 (съдържание и приложения на исковата молба), чл. 131, чл. 162 (определяне на размера по преценка на съда), Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 55/2025) – чл. 78, ал. 9 (връщане на таксата при спогодба и медиация), чл. 140а и 140б (информационна среща за медиация, вкл. договорни и деликтни вземания до 25 000 лв.), Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 22/2008) – чл. 1 (такса 4 на сто върху цената на иска), Постановление № 32 от 12 февруари 2026 г. за изменение и допълнение на Тарифата за държавните такси по ГПК (ДВ, бр. 18/2026) – чл. 1 (минимална такса 25,56 евро), чл. 2а (такса по искове по ЗОДОВ 5,11 и 12,78 евро), lex.bg, EUR-Lex

Обясненията се генерират от официалния текст на акта и са ориентировъчни; обвързващ е винаги пълният текст, към който всяка страница препраща. Europaius предоставя правна информация, а не адвокатски услуги.