Извънреден труд: колко се плаща, лимити и кога е забранен

Неплатеното възнаграждение за извънреден труд се погасява с 3-годишна давност, която тече отделно за всеки месец от деня, в който е трябвало да бъде изплатено заедно със заплатата (чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда). Извънредният труд на един работник не може да надвишава 150 часа през календарната година, а с браншов или отраслов колективен трудов договор – до 300 часа. При сумирано изчисляване на работното време извънредните часове се установяват за целия период, който е от 1 до 4 месеца (до 12 месеца само с браншов или отраслов колективен трудов договор). Работодателят отчита извънредния труд за годината пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата година.

1. Проверете дали наистина става дума за извънреден труд. Според чл. 143 от Кодекса на труда извънреден е трудът, положен по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител извън установеното работно време. Не е нужна писмена заповед – достатъчно е ръководителят да знае, че оставате, и да не ви спре.

   Не е извънреден труд работата по отделен трудов договор за допълнителен труд при същия или при друг работодател (чл. 110 и 111), нито работата след края на делничния ден при уговорен ненормиран работен ден (чл. 139а). Ненормираният работен ден се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск (чл. 156, ал. 1, т. 2). Трудът, положен при ненормиран работен ден в почивни и празнични дни, обаче се заплаща като извънреден.

2. Проверете дали работодателят има законно основание. Извънредният труд е забранен (чл. 143, ал. 2 КТ), освен в случаите по чл. 144: за отбраната на страната; за определени дейности на служители на МВР (точка, създадена през 2018 г.); за предотвратяване и отстраняване на последиците от бедствия; за неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщенията и за оказване на медицинска помощ; за аварийни работи по машини и съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; за усилена сезонна работа.

   Извънреден труд, поискан извън тези случаи, е незаконен, но това не освобождава работодателя от задължението да го плати. Незаконността има значение за глобата, която налага инспекцията по труда, и за правото ви да откажете.

3. Проверете лимитите. Извънредният труд на един работник или служител не може да надвишава 150 часа през календарната година (чл. 146, ал. 1 КТ). С колективен трудов договор на равнище бранш или отрасъл (чл. 51б) може да се уговори повече, но не над 300 часа годишно – възможност, въведена с изменението на Кодекса на труда от декември 2020 г. Чл. 146, ал. 3 ограничава и разпределението на часовете през месеца, седмицата и два последователни работни дни, като за нощния труд границите са по-ниски.

   Лимитите не важат при отбрана, дейности на МВР, бедствия и неотложни обществени работи (чл. 144, т. 1–4, в редакцията от 2020 г.). При сумирано изчисляване извънредни са часовете над нормата за целия период – от 1 до 4 месеца, а с браншов или отраслов колективен трудов договор до 12 месеца. Превишаването на лимитите е нарушение на работодателя, но всички положени часове се плащат.

4. Проверете дали попадате в защитена група. Извънреден труд не се разрешава на работници и служители под 18 години, на бременни работнички и служителки, както и на тези в напреднал етап на лечение ин витро (допълнено през 2009 г.). Майки с деца до 6-годишна възраст и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, могат да работят извънредно само с тяхно писмено съгласие (чл. 147, ал. 1, т. 3 в редакцията от 2004 г.). Особена защита имат и трудоустроените и учащите се без откъсване от производството.

   На работещите при намалено работно време заради вредни условия на труд извънредният труд е забранен, освен в случаите по чл. 144, т. 1–4 (чл. 147, ал. 2). Бременната работничка ползва защитата, след като удостовери състоянието си пред работодателя с документ от здравните органи (чл. 313а КТ).

5. Изчислете колко ви се дължи. Чл. 150 препраща към чл. 262 от Кодекса на труда: увеличението е уговореното, но не по-малко от 50 на сто за работните дни, 75 на сто за почивните дни, 100 на сто за официалните празници и 50 на сто при сумирано изчисляване на работното време. То се смята върху основната заплата и постоянните допълнителни възнаграждения, освен ако е договорено друго (чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата).

   Пример: при основна заплата 1 500 евро и месец с 21 работни дни (168 часа) часовата ставка е 8,93 евро. За 10 часа в делнични дни се дължат 10 × 8,93 × 1,5 = 133,95 евро, а за 4 часа в събота – 4 × 8,93 × 1,75 = 62,51 евро. За часовете между 22:00 и 6:00 ч. се дължи и добавка за нощен труд – около 0,93 евро на час.

6. Съберете доказателства. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд (чл. 149, ал. 1 КТ) и да отчита положения през годината извънреден труд пред инспекцията по труда до 31 януари на следващата година (чл. 149, ал. 2 в редакцията от 2014 г.). На практика часовете често не се вписват, затова водете собствен дневник: дата, начален и краен час, задача и кой е наредил работата.

   Пазете графиците, присъствените форми, заповедите, имейлите и съобщенията, с които ви възлагат задачи след работно време, данните от системата за контрол на достъпа, пътните листове или касовите отчети с час. Запишете имената на колеги, които могат да свидетелстват. Поискайте писмено копие от отчета за вашето работно време – отказът на работодателя също може да бъде използван в съда.

7. Поискайте плащане писмено и подайте сигнал до инспекцията по труда. Изпратете на работодателя кратко искане: период, брой извънредни часове по дни, изчислена сума и срок за плащане, например 7 дни. Връчете го срещу входящ номер или с препоръчано писмо с обратна разписка и запазете копие.

   Ако няма резултат, подайте сигнал до дирекция „Инспекция по труда“ по местоработата – лично, по пощата или по електронен път, с копия от доказателствата. Инспекторите проверяват графиците, книгата за извънредния труд и ведомостите, налагат глоби и дават задължителни предписания. Анонимни сигнали по правило не се разглеждат, но инспекцията пази в тайна кой е подал сигнала. Сигналът не прекъсва давността, затова при по-големи суми не чакайте края на проверката, а пристъпете към съдебната стъпка.

8. Потърсете парите по съдебен ред. Ако работодателят не оспорва сериозно часовете, подайте в районния съд заявление за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – по утвърдения образец, на хартия или по електронен път, с главница по месеци и законна лихва от падежа на всяка заплата. Ако работодателят възрази в едномесечния срок, имате един месец да предявите иск за установяване на вземането. При твърд спор направо предявете иск в районния съд по седалището на работодателя или по мястото, където обичайно работите.

   Като работник не внасяте държавни такси и разноски по иска (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК). Вие доказвате положените часове, а работодателят трябва да представи документацията, която е длъжен да води. Съдът може да задължи страните да участват в една безплатна информационна среща за медиация (чл. 140а ГПК, въведен през 2025 г.); неявяването без уважителна причина води до разноски.

9. Знайте кога можете да откажете. Ако работодателят ви нарежда извънреден труд извън случаите по чл. 144, над лимитите или въпреки че попадате в защитена група, отказът не е нарушение на трудовата дисциплина и не може законно да бъде основание за наказание или уволнение. Откажете писмено и посочете причината – например че сте майка на дете до 6 години и не давате съгласие.

   Ако все пак получите дисциплинарно наказание или заповед за уволнение, можете да ги оспорите в съда. Искът срещу уволнението се предявява в двумесечен срок от прекратяването (чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ) – подробности има в наръчника за защита при уволнение. Когато неплащането е системно и се съчетава със забавяне на заплатата, обсъдете с адвокат и напускане без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

• Подписване на присъствена форма или ведомост с „нормални“ часове, когато сте работили повече. По-късно работодателят ще представи подписа ви като доказателство, че извънреден труд не е имало.
• Устна уговорка за „почивка вместо пари“. Кодексът на труда изисква заплащане в увеличен размер, а неформалното отпускане на свободни дни трудно се доказва и не погасява вземането ви автоматично.
• Чакане до напускането, за да предявите всичко наведнъж. Давността е три години и тече поотделно за всеки месец, затова най-старите часове се губят първи.
• Липса на собствени записи. Без дневник, съобщения, данни за достъп или свидетели е трудно да докажете конкретен брой часове, а съдът не присъжда суми по приблизителна преценка.
• Уговорен ненормиран работен ден. Работата след края на делничния ден тогава не се плаща като извънреден труд, а се компенсира с допълнителен отпуск – проверете трудовия договор, преди да изчислявате.
• Сумирано изчисляване без ясен график. Ако не знаете какъв е периодът и каква е нормата часове, не можете да проверите отчета – поискайте писмено заповедта за сумираното изчисляване и графика.
• Изчисляване в нето. Увеличението се облага с данък и осигурителни вноски като останалата заплата, затова в искането и в съда посочвайте брутни суми.

Анализирай документа ми →Правен наръчникНачална страница на държавата

Актуализирано: 15.11.2026 · Източници: Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 52/2004) – чл. 147, ал. 1, т. 3 (майки с деца до 6 години), чл. 150 (заплащане по чл. 262), чл. 313а (удостоверяване на бременност), Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 83/2005) – чл. 147, ал. 2, забрана при намалено работно време, Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 103/2009) – чл. 147, ал. 1, т. 2, напреднал етап на лечение ин витро, Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 27/2014) – чл. 149, ал. 2, отчитане на извънредния труд пред инспекцията до 31 януари, lex.bg, EUR-Lex

Обясненията се генерират от официалния текст на акта и са ориентировъчни; обвързващ е винаги пълният текст, към който всяка страница препраща. Europaius предоставя правна информация, а не адвокатски услуги.