Ремонти в наето жилище: кой плаща – наемателят или наемодателят
Протекъл бойлер, счупена брава, мухъл по стените или авария в щранга – при наем на жилище най-честият спор е кой трябва да поправи повредата и кой да плати. Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) дава ясно основно правило: дребните поправки, които се налагат от обикновеното ползване, са за сметка на наемателя, а всички останали поправки са за сметка на наемодателя, освен ако повредата е причинена виновно от наемателя (чл. 231, ал. 1 ЗЗД). Договорът може да урежда въпроса и по друг начин, затова първо се чете той.
Когато жилището е в сграда в режим на етажна собственост, се прилага и Законът за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Ремонтът на покрива, фасадата, асансьора и другите общи части се плаща от собствениците според идеалните им части, а не от наемателя. Наемателят като обитател участва само в разходите за управление и поддържане на общите части.
Наръчникът е полезен както за наематели, така и за собственици, които отдават жилище. Той обяснява как да разграничите дребна от необходима поправка, как да уведомите другата страна, кога наемателят може сам да поправи и да прихване разхода от наема, какво става с подобренията и как да се защитите от претенции за щети при напускане.
Основни факти
Срок
Наемателят е длъжен да съобщи незабавно на наемодателя за всяка повреда в жилището (чл. 233, ал. 2 ЗЗД), затова уведомявайте писмено още в деня, в който откриете проблема. Ако наемодателят не реагира в разумен срок, който сами му определите в поканата (обикновено 7–14 дни, при авария – веднага), наемателят може да поиска намаляване на наема, да развали договора или сам да извърши поправката и да прихване стойността ѝ срещу наема (чл. 231, ал. 2 във връзка с чл. 230, ал. 2 ЗЗД). Вземанията за наем се погасяват с тригодишна давност (чл. 111 ЗЗД), а вземанията за обезщетение за щети – с общата петгодишна давност (чл. 110 ЗЗД).
Какво да направите
Прочетете договора за наем. Законовото разпределение на ремонтите се прилага, „ако не е уговорено друго“, затова първо потърсете клаузи за поддръжката, за ремонтите, за уредите и обзавеждането и за подобренията. Често договорът определя, че ремонтите до определена сума са за наемателя или че всяко преустройство изисква писмено съгласие на собственика.
Клауза, с която наемателят поема всички ремонти, включително основните, не е изключена, но трябва да е ясна и конкретна. Ако договорът мълчи, важат правилата на чл. 230–233 ЗЗД. Подгответе си копие от договора и от приемо-предавателния протокол от нанасянето – те ще ви трябват при всеки следващ спор.
Определете вида на повредата. Дребни поправки, които се дължат на обикновеното ползване, са за сметка на наемателя – законът дава примери като замърсяване на стени, разяждане на кранове и брави, запушване на комини (чл. 231, ал. 1 ЗЗД). На практика тук спадат смяна на крушки, уплътнения, батерия на смесител, отпушване на сифон.
Всички други поправки са за сметка на наемодателя, ако повредата не е причинена виновно от наемателя: изгорял бойлер от старост, теч от тръба в стената, повреда в електрическата инсталация, мухъл заради лоша изолация, повредена дограма. Ако повредата е причинена от наемателя, от член на домакинството му или от пренаемател, тя е за негова сметка (чл. 233, ал. 1 ЗЗД).
Уведомете наемодателя писмено и веднага. Наемателят е длъжен да съобщи незабавно за повредите и посегателствата върху жилището (чл. 233, ал. 2 ЗЗД). Изпратете съобщение по имейл, SMS или в приложение, което използвате с наемодателя, и приложете снимки и видео с дата. При по-сериозна повреда изпратете и препоръчано писмо с обратна разписка.
В съобщението опишете повредата, кога сте я установили, какво сте направили, за да ограничите вредите (например спрян кран), и поискайте поправка в конкретен срок. Ако пропуснете да уведомите, а повредата се разрасне – например малък теч, който наводни съседите, наемодателят може да ви държи отговорни за увеличените вреди.
Документирайте състоянието и разходите. Снимките трябва да показват и детайла, и помещението като цяло, така че да се вижда къде е повредата. Запазете цялата кореспонденция, офертите от майстори, фактурите и касовите бележки. Ако се налага техническа оценка, поискайте писмено становище от специалист – водопроводчик, електротехник, сервиз на уреда.
Доказателствата са решаващи, защото законът предполага, че наемателят е получил жилището в добро състояние, докато не се докаже противното (чл. 233, ал. 1 ЗЗД). Без протокол и снимки от нанасянето наемателят трудно ще докаже, че повредата е съществувала преди него.
Ако наемодателят не поправи – изберете правото си. Когато необходимата поправка не бъде извършена, наемателят има правата по чл. 230, ал. 2 ЗЗД: да иска поправката, съразмерно намаляване на наема или да развали договора. Обезщетение за вреди (например повредени лични вещи) може да се иска, когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря (чл. 231, ал. 2 ЗЗД).
Когато жилището изобщо не става за живеене – няма вода, отопление или има опасност за здравето, разваляне на договора може да е най-доброто решение. Изпратете писмено изявление, в което посочите повредата, поканата и бездействието на наемодателя. Предварително съберете доказателства, защото наемодателят може да оспорва, че основание за разваляне е имало.
Поправете сами и прихванете от наема. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността ѝ срещу наема (чл. 231, ал. 2 ЗЗД). Направете го, след като сте уведомили наемодателя и сте му дали срок, освен при авария, която не търпи отлагане.
Изберете разумна цена – поне една или две оферти, и поискайте фактура на свое име с описание на работата. След това изпратете на наемодателя писмено изявление за прихващане: сума, документи, от кой месечен наем се приспада. Не приспадайте суми, които не можете да докажете; иначе наемодателят ще претендира неплатен наем и може да прекрати договора.
Общите части на сградата са работа на собствениците. Ремонтът на покрива, фасадата, стълбището, асансьора, общите щрангове и другите общи части се решава от общото събрание и разходите се разпределят между собствениците според идеалните им части (чл. 48, ал. 1 и 3 ЗУЕС). Наемателят като „обитател“ няма задължение да плаща ремонта на общите части (чл. 6, ал. 3 ЗУЕС след изменението от 2023 г.).
Обитателят обаче плаща разходите за управление и поддържане на общите части – осветление, почистване, асансьор, които се разпределят поравно според броя на собствениците и обитателите (чл. 6, ал. 1, т. 10 и чл. 51 ЗУЕС). Какво точно поема наемателят спрямо наемодателя, уговорете в договора. Наемателят трябва да осигурява и достъп до жилището за ремонт на общи части (чл. 6, ал. 1, т. 12 ЗУЕС).
Подобрения – само с писмено съгласие. Разделът за наема в ЗЗД не урежда изрично подобренията, направени от наемателя – нов ламинат, кухня, климатик, преустройство. Затова преди такава инвестиция подпишете с наемодателя споразумение: какво се прави, кой плаща, дали разходът се приспада от наема и какво става при напускане – остава ли подобрението срещу заплащане или наемателят може да го демонтира.
Без такова споразумение възстановяването на разходите е несигурно и обикновено изисква дело по общите правила. Преустройство, което засяга носещи елементи, общи части или инсталациите на сградата, е недопустимо без необходимите разрешения и решения по ЗУЕС (чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗУЕС).
Напускане: протокол и спор за щетите. При прекратяване на наема жилището се връща. Наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени по време на ползването, освен ако докаже, че се дължат на причина, за която не отговаря (чл. 233, ал. 1 ЗЗД). Обикновеното изхабяване от нормално живеене – избеляла боя, износен под – не е вреда.
Съставете двустранен приемо-предавателен протокол със снимки. Ако наемодателят претендира щети, поискайте оферта или фактура за ремонта. Ако спорът не се реши, вземането се търси със заявление за заповед за изпълнение (такса 2 % от сумата, най-малко 12,78 евро) или с иск в районния съд (такса 4 %, най-малко 25,56 евро). При иск до 25 000 лв. (12 782,30 евро) съдът може да задължи страните да участват в безплатна информационна среща за медиация (чл. 140а ГПК).
На какво да внимавате
- Мълчание при повреда. Ако не уведомите незабавно наемодателя, а щетата се разрасне, може да отговаряте за увеличената вреда, включително към съседите.
- Самоволно приспадане от наема без доказателства. Прихващането е позволено, но ако не можете да докажете повредата, поканата и цената, наемодателят ще претендира неплатен наем и може да прекрати договора.
- Липса на протокол и снимки при нанасяне. Законът предполага, че сте получили жилището в добро състояние, и всяка стара повреда може да бъде приписана на вас.
- Скъп ремонт, извършен от наемателя, без оферти. Прихващането е до стойността на поправката, извършена с грижата на добър стопанин; надценената работа може да не бъде призната изцяло.
- Подобрения без писмено споразумение. Нова кухня или подова настилка може да останат в жилището, без наемодателят да е длъжен да ги плати.
- Неясна клауза в договора „всички ремонти са за наемателя“. Тя поражда спорове; при подписване настоявайте за конкретен списък или сума, до която ремонтите са ваши.
- Отказ на достъп за ремонт на общи части или съседен теч. Обитателят е длъжен да осигури достъп; отказът може да доведе до отговорност за вредите на другите собственици.
Правно основание
Често задавани въпроси
кой плаща ремонта под наем
Ако договорът не урежда друго, дребните поправки от обикновеното ползване (кранове, брави, крушки, замърсени стени) са за наемателя, а всички останали поправки – за наемодателя, освен ако повредата е причинена виновно от наемателя (чл. 231, ал. 1 ЗЗД). Ремонтът на общите части на сградата се плаща от собствениците.
кой плаща смяната на бойлер под наем
Ако бойлерът е спрял да работи от старост или заводски дефект, смяната е за сметка на наемодателя, защото това не е дребна поправка. Наемателят плаща, ако е повредил уреда по своя вина, например при неправилна употреба. Почистването на котлен камък и смяната на анода обикновено се приемат за текуща поддръжка – проверете какво казва договорът.
мога ли да приспадна ремонта от наема
Да, ако поправката е за сметка на наемодателя, той не я е извършил и вие сте я направили сами с грижата на добър стопанин (чл. 231, ал. 2 ЗЗД). Уведомете го предварително, запазете фактурата и изпратете писмено изявление за прихващане с посочена сума и месец, от който приспадате.
наемодателят не иска да оправи теча какво да правя
Изпратете писмена покана със снимки и срок за поправка. Ако той не реагира, можете да поискате намаляване на наема, да развалите договора или да поправите сами и да прихванете разхода от наема. При авария спрете водата, извикайте майстор и документирайте всичко, защото изчакването може да увеличи вредите.
трябва ли наемателят да плаща ремонт на покрива или асансьора
Не. Ремонтът на общите части се плаща от собствениците съразмерно с идеалните им части; обитателите нямат това задължение (чл. 6, ал. 3 ЗУЕС). Наемателят плаща разходите за управление и поддържане – осветление, почистване, асансьор, ако договорът не прехвърля и тях на собственика.
кой плаща таксата за входа при наем
Пред етажната собственост задължение имат и собствениците, и обитателите – разходите за управление и поддържане се разпределят поравно според броя на живущите (чл. 51 ЗУЕС). Между наемателя и наемодателя важи договорът: обикновено таксата за входа е за наемателя, а вноските за фонд „Ремонт и обновяване“ – за собственика.
трябва ли да боядисам апартамента при напускане
Само ако договорът изрично го изисква или стените са повредени извън обикновеното изхабяване – петна, дупки, рисунки. Замърсяването на стени законът дава като пример за дребна поправка от обикновено ползване, затова при дълъг наем боядисването често се уговаря. Протоколът и снимките от нанасянето са най-добрата ви защита.
наемодателят иска да платя повреда, която е била и преди мен
Законът предполага, че сте получили жилището в добро състояние, освен ако се докаже противното (чл. 233, ал. 1 ЗЗД). Затова представете протокола от нанасянето, снимки с дата, съобщения или свидетели, които показват, че повредата е съществувала. Без такива доказателства спорът се печели трудно.
мога ли да направя ремонт в наетия апартамент без разрешение
Дребните поправки можете да правите сами. За преустройство, смяна на настилка, кухня или монтаж на климатик поискайте писмено съгласие и уговорете кой плаща и какво става при напускане. Без съгласие наемодателят може да поиска възстановяване на предишното състояние, а вие може да не получите обратно похарчените пари.
кой отговаря, ако от наетия апартамент наводня съседите
Пред съседите отговаря този, по чиято вина е настъпил течът. Ако причината е скъсан маркуч, оставен отворен кран или неуведомена повреда, отговаря наемателят. Ако причината е стара инсталация в стената, отговаря собственикът. Уведомете веднага наемодателя и управителя на етажната собственост и документирайте причината.
Правен наръчник – отделни ръководства
Анализирай документа ми →Правен наръчникНачална страница на държавата